Тайнствата в живота на Църквата
Една от най-известните молитви в Православната църква говори за Божия Дух, Който е „навсякъде и всичко изпълва“. Това дълбоко изповедание е основата на православното разбиране за Бога и Неговото отношение към света. Ние вярваме, че Бог наистина е близо до нас. Макар да не Го виждаме с очи, Той не е отделен от Своето творение.
Чрез Възкръсналия Христос и Светия Дух Бог присъства и действа в нашия живот и в цялото творение. Целият ни живот, както и светът, от който ние сме част, сочат към Бога и Го разкриват.
Има особени моменти в живота на Църквата, когато възприятието на Божието присъствие и действия става по-силно и се празнува тържествено. Това са събитията, които наричаме Тайнства. В православната традиция тайнствата носят името “Св. Тайни“ (Μυστήρια), защото в тях Бог се открива чрез молитвите и действията на Неговия народ.
Тайнствата не само разкриват Бога пред нас — те ни правят способни да Го приемем.
Всяко тайнство засяга нашето лично отношение към Бога и към другите. Светият Дух действа чрез тайнствата: Той ни води към Христос, Който ни съединява с Отца.
Чрез участие в тайнствата ние се приближаваме към Бога и приемаме даровете на Светия Дух. Този процес, който Православието нарича обòжение (теосис), не се извършва самостоятелно, а в лоното на вярващата общност. Макар тайнствата да се извършват над всеки християнин лично, те са действие на цялата Църква.
Тайнствата на Православната църква се състоят от молитви, песнопения, четива, жестове и процесии. Много елементи водят началото си от апостолско време. Православието избягва да свежда тайнствата до една-единствена формула или действие. Обикновено те се състоят от цяла поредица свещенодействия.
Материалните елементи са съществена част: вода, масло, хляб, вино — всичко това е видим знак на Божието действие. Постоянната употреба на материала на творението свидетелства, че материята е добра и може да стане носител на Духа.
Най-важното: тя утвърждава централната истина на Православната вяра — че Бог стана човек в лицето на Иисус Христос и влезе в самата среда на творението, преобразявайки го и връщайки го към неговото призвание — да прославя Твореца.
Евхаристията
Светата Евхаристия, известна още като Божествената литургия, е централното и най-важно богослужение в Православната църква. Често наричана „Тайнство на тайнствата“, тя е празнуване на Смъртта и Възкресението на Христос, което Църквата извършва всяка неделя и на всеки празник.
Всички други Тайнства на Църквата водят към Евхаристията и произтичат от нея. Тя е самото сърце на живота в Църквата.
Кръщение
Тайнството Кръщение ни въвежда в Църквата — Тялото Христово — и е нашето първо участие в живота на Светата Троица.
Водата е естествен символ на очистване и нов живот.
Чрез тройното потапяне в името на Отца и Сина и Светия Дух човек умира за стария живот на греха и се ражда за нов живот в Христос. Кръщението е нашата публична принадлежност към Христовата Смърт и победното Му Възкресение.
Следвайки древния обичай, Православието насърчава кръщението на младенци. Църквата свидетелства, че Бог Сам призовава детето да бъде част от Неговия народ. От деня на тяхното кръщение децата се очаква да растат в живота на Духа чрез семейството и Църквата.
Кръщението на възрастни се извършва, когато преди това не е имало кръщение в името на Светата Троица.
Миропомазание
Тайнството Миропомазание винаги следва веднага след Кръщението и никога не се отлага за по-късна възраст.
Както Христос започнал Своето служение чрез действието на Светия Дух, и както Апостолите били укрепени чрез Духа, така и всеки православен християнин получава освещаване, укрепване и дарове чрез Тайнството Миропомазание.
Свещеникът помазва различните части от тялото на новокръстения с осветено миро със думите:
„Печат дара Духа Светаго.“
Мирото, благословено от епископа, е знак на освещаване и духовна сила.
Тайнството подчертава истината, че всеки човек е ценен член на Църквата и че Светият Дух го дарява с духовни способности.
Помазването ни напомня също, че и телата ни са ценни и участват в делото на спасението.
Тайнствата на въвеждане в Църквата завършват с причастяване на новокръстения.
Идеално това се случва на Божествена литургия.
Така Православието показва, че децата са от самото начало пълноправни членове на Църквата.
Изповед (Покаяние)
Като членове на Църквата ние носим отговорност пред Бога и един пред друг.
Когато съгрешаваме, нашето отношение с Бога и ближните се нарушава.
Грехът е отчуждение — от Бога, от хората около нас и дори от собствената ни природа, създадена по Божи образ и подобие.
Тайнството Изповед е пътят към прошка, изцеление и възстановяване на връзката с Бога и Църквата.
Чрез него Христос продължава да лекува ранените по душа и да връща заблудените в любовта на Отца.
Според православното учение каещият се изповядва на Бога и от Бога получава прошка.
Свещеникът е свидетел на това тайнство — представител на Христос и на Църквата. Той не е съдия, а лекар и духовен наставник.
Древен православен обичай е всеки вярващ да има духовен отец.
Честотата на изповедта е лична. Но при тежки грехове тя е необходима подготовка за причастие.
Брак (Венчание)
Бог действа в нашия живот. Именно Той свързва мъжа и жената в любов.
Тайнството Брак свидетелства за Неговото действие.
Чрез него мъжът и жената стават съпруг и съпруга, встъпвайки в нова връзка помежду си, с Бога и с Църквата.
Понеже Бракът не е юридически договор, в православното Тайнство няма клетви.
Православната църква вижда Брака не просто като социална институция, а като вечен призив на Царството.
Съпругът и съпругата са призвани да споделят християнския живот така, че взаимно да се подпомагат към Бога.
След обмена на пръстени, двойката бива увенчана с венци „на слава и чест“ — знак за новото семейство под Божия закрила.
Към края на службата съпрузите пият от обща чаша, напомняща за Кана Галилейска — символ на единство в радостите и трудностите.
Свещенство (Ръкоположение)
Светият Дух запазва непрекъснатостта на Църквата чрез Тайнството Свещенство.
Чрез ръкоположение мъже, избрани от Църквата, се отделят за особено служение.
Всеки е призван от Бога чрез Неговия народ да бъде пастир, учител и представител на Църквата пред Светия престол.
Свещеникът е жива икона на Христос сред народа.
Според православното учение процесът започва в енорията, но само епископът може да завърши ръкоположението — чрез влагане на ръце и призоваване на Светия Дух.
Следвайки апостолската практика, Църквата има три степени:
-
Епископ
-
Презвитер (свещеник)
-
Дякон
Всеки има своя пастирска роля.
Само епископ може да ръкополага.
Свещеници могат да се женят преди ръкоположение; от VI век епископи се избират от безбрачния клир.
Елеосвещение (Помазване на болни)
Когато човек страда — физически, душевно или духовно — често изпитва самота.
Тайнството Елеосвещение свидетелства, че Христос е с нас, за да ни даде сила да понесем изпитанието.
Както и при Миропомазанието, масло се използва като знак за Божията сила и утеха.
След седем апостолски четива, седем евангелски четива и седем молитви за изцеление, свещеникът помазва вярващия със светото масло.
Това тайнство не е само за умиращи. То се предлага на всички, които страдат по какъвто и да е начин.
По традиция се извършва за цялата общност в Света седмица — на Велика сряда.
Други тайнства и благословения
Православната църква никога не е фиксирала строг брой на тайнствата.
Освен Евхаристията и шестте основни тайнства, съществуват много други благословения и свещенодействия, които проявяват присъствието на Църквата през целия живот на вярващите.