Празник на енорията

Празникът на нашия храм е Понеделникът на Светия Дух — денят след Света Петдесетница.

След Възнесението на Спасителя на небесата, единадесетте апостоли, останалите Негови ученици, благочестивите жени, които Го следваха от самото начало, Неговата майка — Пресвета Дева Мария — и Неговите сродници, общо около 120 души, се върнаха от Елеонската планина в Йерусалим. Влизайки в дома, в който се събираха, те се качиха в горната стая и там пребиваваха в молитва и моление, очаквайки идването на Светия Дух, както техният Божествен Учител им бе обещал. Междувременно те избраха Матий, който бе определен да заеме мястото на Юда сред апостолите.

И така, в този ден — седмата неделя след Пасха, десетия ден след Възнесението и петдесетия ден след Пасха — около третия час от деня, внезапно се чу шум от небето, „като че идеше силен вятър“, и той изпълни целия дом, където апостолите бяха събрани. Веднага след шума се явиха огнени езици, които се разделиха и се спряха върху главата на всеки един от тях. Изпълнени със Светия Дух, всички започнаха да говорят не на своя роден език, а на други езици и наречия, според както Духът им даваше.

Мнозинствата, дошли в Йерусалим за празника — хора от различни региони, предимно юдеи по произход и вяра — били Партяни, Мидяни, Еламци и други, според местата, където живеели. Всички те говорели различни езици, но се намирали в Йерусалим по Божие устроение. Когато чули шума, който слязъл от небето до мястото, където се намирали учениците Христови, те всички се стекли да видят какво става. И се удивили, когато чули апостолите да говорят на техните собствени езици. Недоумявайки, си казвали един на друг: „Не са ли всички, които говорят, галилейци? Как ги слушаме да говорят на нашия роден език?“ Но други, поради глупостта и злобата си, се подигравали и казвали, че апостолите били пияни.

Тогава Петър застанал заедно с единадесетте и, издигайки гласа си, им говорил, като доказвал, че това, което е станало, не е пиянство, а изпълнение на Божието обещание, изречено чрез пророк Йоил: „И ще бъде в последните дни — ще излея от Духа Си върху всяка плът“ (Йоил 2:28). И проповядвал Иисус Назарянина, като доказвал по много начини, че Той е Христос — Господ, Когото юдеите разпнали, но Бог Го възкресил от мъртвите. Като чули словото на Петър, мнозина се умилостивили и повярвали. Така те били кръстени, и в същия ден около три хиляди души били присъединени към Христовата вяра.

Затова празнуваме днешния ден — идването на Всесветия Дух в света, изпълнението на обещанието на Господ Иисус Христос и сбъдването на надеждата на светите ученици. Това е последният празник от великото Божие домостроителство и тайнството на Въплъщението. В този последен, велик и спасителен ден на Петдесетница, апостолите — прости рибари — внезапно станали мъдри чрез Светия Дух и говорели с небесна сила. Те станали проповедници на истината и учители на целия свят. В този ден те били ръкоположени и започнали своето апостолство, чийто първи дивен плод било обръщането на три хиляди души.

Някои погрешно смятат, че Петдесетница е „рожден ден на Църквата“. Това не е вярно. Отците учат, че Църквата е съществувала преди всички неща.

— В „Пастир“ на Ерм четем: „Църквата е създадена преди всичко; заради нея светът бе устроен.“

— Св. Григорий Богослов говори за „Църквата Христова… и преди Христа, и след Христа“.

— Св. Епифаний Кипърски: „Всемирната Църква, която съществува от вековете, е явена най-ясно във Въплъщението на Христос.“

— Св. Йоан Дамаскин: „Светата Вселенска Църква Божия е събранието на светите патриарси, пророци, апостоли, евангелисти и мъченици от самото начало…“

— Св. Климент Римски казва, че Църквата „беше създадена преди слънцето и луната… съществува от самото начало“.

Следователно на Петдесетница не се е родила Църквата, а:

  • били ръкоположени апостолите,

  • започнала апостолската проповед,

  • започнало свещенството на Новия Израил.

Св. Кирил Александрийски учи, че Христос тогава поставя апостолите като учители на света и управители на тайнствата.

Св. Григорий Палама казва, че Светият Дух ги явява като „свръхнебесни светилници“ и че благодатта чрез тях минава към техните приемници.

Св. Софроний Йерусалимски казва: „След идването на Утешителя апостолите станаха първосвещеници.“

Свети Йоан Златоуст добавя, че именно в този ден апостолите са били въздигнати в свещенство. Тогава започва и празнуването на Светата Евхаристия, чрез която ставаме „Причастници на Божественото естество“ (2 Петр. 1:4). Преди Петдесетница слушаме само за „молитва и моление“, но след нея — че пребъдват „в пречупването на хляба“, тоест в Евхаристията (Деян. 2:42). Затова празникът на Петдесетница бележи началото на благодатното свещенство, а не началото на Църквата.

След този ден апостолите започват да проповядват „по села и градове“, да кръщават и да ръкополагат пастири — така свидетелства св. Климент Римски.


За Понеделника на Светия Дух

Както Църквата след всеки велик празник отдава чест на онези, чрез които той е станал възможен — например Събор на Богородица след Рождество Христово, св. Йоаким и Анна след Рождество на Богородица, св. Йоан Кръстител след Богоявление — така след Петдесетница почитаме Самия Свети Дух, Утешителя, Когото Христос обеща (Йоан 14:16) и Който води Църквата „към всяка истина“ (Йоан 16:13).


Тропар на Петдесетница и Понеделника на Светия Дух (8-ми глас)

Благословен еси, Христе Боже наш, Иже премудры ловцы явлей,
низпослав им Духа Святаго, и теми уловлей вселенную,
Человеколюбче, слава Тебе.

Благословен си, Христе Боже наш, Ти, Който риболовците премъдри Си явил,
Изпратил им Дух Свети, и чрез тях Си уловил вселената,
Човеколюбче, слава Тебе.