Богослужение в Православната църква
„Елате да се поклоним и да паднем пред нашия Цар и Бог.
Елате да се поклоним и да паднем пред Христа, нашия Цар и Бог.
Елате да се поклоним и да паднем пред Самия Христос, нашия Цар и Бог.“
Тази покана бележи началото на всеки ден в Православната църква. Тя произхожда от вечернята и изразява духа, който стои в самото сърце на Православието. Поклонението пред Бога – Отец, Син и Свети Дух – е основата на живота и духа на Православната църква.
Понеже богослужението е толкова важно за Православието, най-доброто въведение за един новодошъл е да присъства на Божествената литургия или на някое от великите Тайнства. В началото посетителят може да бъде поразен от песнопенията и чинопоследованията, но именно в богослужението се преживява живата вяра, богатите традиции и неповторимият характер на Православието.
Измерения на богослужението
Поклонението е преживяване, което включва цялата Църква. Когато се събираме за богослужение, ние го правим като членове на Църква, която надхвърля границите на обществото, времето и пространството. Макар да сме на определено място и в конкретен момент, нашето действие достига отвъд енорията и влиза в самото Божие Царство. Ние се покланяме заедно с живите и починалите вярващи.
Православното богослужение има две основни измерения:
Първо: то е явяване на Божието присъствие и действие сред Неговия народ. Бог е Този, Който ни събира от разпръснатостта и Който се открива, когато влизаме в Неговото присъствие. Богослужението ясно свидетелства, че Бог пребивава сред народа Си и че ние сме създадени да участваме в Неговия живот.
Второ: то е нашият общ отговор – благодарение за Божието присъствие и за Неговите спасителни действия, особено Живота, Смъртта и Възкресението на Иисус Христос. Православното богослужение е насочено към Бога. Той е действал в историята и продължава да действа чрез Светия Дух. Ние помним Неговите дела и отговаряме на Неговата любов с хвала и благодарност – и така се приближаваме до Него.
Прояви на богослужението
В Православната църква богослужението се изразява по четири основни начина:
1. Евхаристията (Божествената литургия)
Най-важното богослужение. „Евхаристия“ означава „благодарение“.
2. Светите Тайнства
Те потвърждават Божието присъствие и действие във важните моменти от нашия християнски живот.
Свързани са пряко с Евхаристията.
Основните са: Кръщение, Миропомазание, Изповед, Брак, Свещенство и Елеосвещение.
3. Специални последования и благословения
Те изразяват Божията благодат във всички нужди и дела от живота.
4. Денонощните богослужения (Daily Offices)
Това са общите молитви през деня. Най-важните са:
-
Утреня – сутрешна молитва
-
Вечерня – вечерна молитва
Особености
Макар богослуженията често да са тържествени, сложни и дълги, те са изпълнени с дълбока радост. Тя е израз на нашата вяра във Възкресението Христово и обòжението на човека, които са централни теми на православното поклонение.
За да се подчертае това настроение и да се насърчи участието на всички, богослуженията винаги се пеят или рецитират melodically.
Богослужението не е само думи. Освен молитви, песнопения и четива, има жестове, процесии, поклони и множество символи, чрез които се изразява нашето отношение към Бога и Неговото присъствие. Богослужението обхваща целия човек – ума, чувствата и сетивата.
Богослуженията следват установен от Църквата ред. Това осигурява тяхната общностна природа и непрекъснатост през вековете. Има неизменни части, както и части, които се променят според празника, сезона или случая. Чрез този ред се подчертава, че богослужението е дело на Църквата като цяло, а не лично творчество на свещеника или енорията.
Важно вторично предназначение на богослужението е поучението във вярата. Вярата се изразява в богослужението, а богослужението я укрепва. Затова молитвите, песнопенията и литургичните действия са важни носители на богословие.
Редът на службите пази истинската вяра и я защитава от заблуждения.
Участие
Божествената литургия и Тайнствата винаги се извършват от ръкоположен духовник. Обикновено това е свещеник, който служи от името на епископа и понякога е подпомаган от дякон.
Когато епископът присъства, той предстои.
Духовните одежди изразяват особеното служение и сан на клирика.
Понеже богослужението е дело на цялата Църква, активното участие на народа е задължително. В Православието няма „частни“ или „безнародни“ служби.
Общността участва чрез:
-
пеене на песнопенията
-
отговаряне „Амин“
-
отговори на ектениите
-
прекръстване
-
поклони
-
и най-вече чрез приемане на Св. Причастие
Стоенето е основното литургично положение. Коленичи се само в особено тържествени моменти (например при Пресъществяване на светите Дарове).
Ектений
Ектенията е диалог между свещеника или дякона и народа. Състои се от поредица прошения, на които се отговаря:
„Господи, помилуй“ или „Подай, Господи.“
Ектении има често и разделят отделните части на службата.
Езикът на богослужението
Православното богослужение винаги се извършва на езика на народа.
Няма „официален“ единен литургичен език.
Често в една служба се използват два или повече езика, ако енорията е многоезична.