Какво е необходимо да приготвите за панихида:
- Предварително в храма да се уточнят денят и часът на панихидата
- Питка (или погача)
- Варено жито
- Бутилка червено вино и чаша
- Комплект свещи – купуват се от храма
- При възможност да се носят портрет и цветя
- По желание на близките може да се раздаде храна (подавки), съобразена с това, дали съответният ден е постен
Обикновено панихида се прави на 40ти ден или в събота преди това. Добре е да се правят панихиди във трите големи съботи през годината които са установени за това.
Не се отслужват панихиди в следните дни и периоди: в неделен ден с изключение, ако е 40-ят ден от кончината на покойника; на Господски и Богородични празници; от Игнажден до Ивановден; от началото на Великия пост до Томина неделя с изключение на 2-та, 3-та и 4-та събота на Великия пост. Ако се 40-ят ден от кончината на покойника с падне в ден между Лазарова събота и Томина неделя, то панихидата се отслужва в някой от дните преди или след този период.
Кратко обяснение:
Прот. Алексий Макарин
„…по учението на нашата Православна Църква, основано на древното предание, душата на починалия християнин или християнка в течение на първите 40 дни след смъртта им не получава решителна присъда за себе си от Правосъдния и Нелицеприятния Съдия, но под водителството на светите Божии Ангели съзерцава и красотата на райските жилища, и всички ужаси на адските мъки. Тя изпитва неизказана радост при гледане на първите и трепери от неописан ужас при вида на последните. В течение на първите три дни тя витае още и около скъпите за нея лица и предмети, останали на земята, и като че ли не може да се откъсне от тях. И чак на 40-я ден тя се довежда отново пред Лицето Божие и чува праведното определение за съдбата си занапред до всеобщото възкресение и съд.
За новопреставлените се извършва помен на 3-тия, 9-тия и 40-тия дни и при навършването на една година от смъртта.
В третия ден след смъртта за новопреставления се извършва помен в памет на тридневното възкресение на Господа Иисуса Христа, и за да очисти Господ душата и прости граховете й.
В деветия ден се прави помен в чест на деветте ангелски чина, и за да бъде преселена душата на починалия в ангелския свят и причислена към лика на небожителите.
В четиридесетия ден — в памет на това, че Господ Иисус Христос се възнесъл на небето в 40-тия ден и за това, че в същия ден душата на починалия чува праведното определение Божие за съдбата си занапред до всеобщото възкресение и съд.
Обичаят да се поминават починали както през всяко време, така и в определени времена, се среща още във Ветхозаветната Църква (Числ. 20:29; 1 Цар. 31:23). В Християнската Църква този обичай датира още от основаването й. Свидетелство за това има в древните християнски паметници. С особена ясност за поменаване на починалите говорят „Апостолските постановления”, където се съобщава за специалните дни на поменаване: на третия, деветия, 40-тия ден и годишнината. Всички древни отци и учители на Църквата единодушно утвърждават, че поменаването на починалите е Апостолско постановление. Тези свидетелства, датиращи от дълбока древност, се явяват като най-добри опровержения срещу сектантите, които отричат необходимостта да се поменават починалите.
Общо помен за покойници се прави на така наречените задушници. По-важни задушници са следните:
- събота преди Архангеловден велика задушница;
- събота срещу Неделя месопустна;
- събота срещу Петдесетница;