Все повече хора от различни среди проявяват интерес към Православната църква. Тези хора откриват древната вяра и богатите традиции на Православието. Те са привлечени от мистичната ѝ визия за Бога и Неговото Царство, от красотата на православното богослужение, от чистотата на християнската ѝ вяра и от непрекъснатата ѝ връзка с миналото. Това са само част от нейните съкровища. Църквата има история, която достига до времето на апостолите.
Източно християнство
Православната църква въплъщава и изразява богатите духовни съкровища на източното християнство. Не бива да забравяме, че Евангелието Христово първо е било проповядвано и първите християнски общности са били основани по земите около Средиземно море. Именно в тези източни области на стария Римски свят християнската вяра е узряла в борбата си срещу езичеството и ересите. Тук са живели и учили великите отци на Църквата. В източните градове са провъзгласени основите на нашата вяра на Седемте вселенски събора.
Духът на християнството, развил се на Изток, имал свой особен характер. Той се отличавал, макар и не непременно противопоставял, от този на Западната част на Римската империя и последвалите средновековни западни кралства. Докато християнството на Запад се развивало в земи, познаващи правната и морална философия на древния Рим, източното християнство се развивало в земи, проникнати от семитска и елинистична култура. Докато Западът поставял ударение върху Страданието Христово и греховността на човека, Изтокът подчертавал Възкресението Христово и обòжението на човека. Докато Западът се насочил към по-правно разбиране на религията, Изтокът развил по-мистично богословие.
Понеже ранната Църква не е била монолитна, двете велики традиции съжителствали повече от хиляда години, докато Великата схизма разделила Църквата. Днес римокатолиците и протестантите са наследници на западната традиция, а православните — на източната.
Православни
Християните от източните църкви се наричат православни. Това наименование идва от V век и има две тясно свързани значения. Първото е „правилно учение“. Православната църква вярва, че е съхранила и предала християнската вяра без грешка и изопачаване от времето на апостолите. Второто, предпочитано значение е „правилно славене“. Да благославя, прославя и величае Бога — Отец, Син и Свети Дух — това е основната цел на Църквата. Всички нейни дейности, дори и доктриналните формулировки, са насочени към тази цел.
Единство в многообразието
Православната църква представлява международно семейство от патриаршески, автокефални и автономни църкви. Всяка църква е самоуправляваща се във вътрешните си дела и следва свои особености и традиции. Но всички са обединени в една и съща вяра и църковен ред. Православната църква признава, че единството не означава еднаквост.
Някои църкви са древни, като Константинополската; други сравнително млади, като Финландската. Някои са големи, като Руската църква; други — малки, като Синайската. Всяка се управлява от синод епископи, начело с патриарх, архиепископ, митрополит или католикос. Между всички епископи Вселенският патриарх на Константинопол има „първенство на чест“, като „пръв между равни“.
Православната църква е втората най-голяма християнска общност, наброяваща приблизително 225 милиона членове. Ние, православните християни, я считаме за Единната, Свята, Католическа /Вселенска/ и Апостолска църква, основана от Иисус Христос и Неговите апостоли.
Понастоящем административно Православната Църква се състои от няколко автокефални единици, различни по географски и национален белег, но единни в богословско отношение. Всички те признават първите седем Вселенски събора и споделят пълно общение, както и богословски специфични доктрини и традиции.
Исторически Православната църква произлиза от четири от първите пет патриаршии на първоначално единната християнска църква — Александрийската, Йерусалимската, Антиохийската, Константинополската и Римската. През 1054 г. се стига до разделение на Църквата (Велика схизма) между папата в Рим и патриарха на Константинопол. Това разделение във възгледите и общението между нашата православнa църква и римокатолическата църква съществува и до днес.
Българското православие
Българската православна църква – Българска Патриаршия, към която и принадлежим, е неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Православна Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос и се направлява от живеещия в нея Свети Дух.
Българската православна църква – Българска Патриаршия е поместна автокефална църква и се намира във вероучително и канонично единство, както и в молитвено и евхаристийно общение с поместните православни църкви.
Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска Патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима.
Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска Патриаршия са: Свещеното Писание, Свещеното Предание,правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори, учението на светите Отци и Устава на БПЦ приет от VI Църковно-народен събор, проведен на 11.12.2008 г., в Рилската света обител.
Към момента административно е разделена на петнадесет епархии, от които тринадесет са в пределите на Р. България, а две са задгранични.