Православната Църква възвестява Евангелието на Иисус Христос
На гръцки думата евангелион означава „блага вест“. Благата вест на Православната вяра е проповед за безграничната и жертвена Божия любов към човечеството, както и откровение за истинското предназначение на човека. Размишлявайки върху тази радостна истина, св. Григорий Нисийски пише през IV век:
„Благата вест е, че човек вече не е чужденец и не е изгонен от Божието царство, а че отново е син, отново принадлежащ на Бога.“
Православието учи, че най-великото съкровище, което Бог желае да сподели с човека, е Своят собствен живот. Нашата вяра започва с убеждението, че Бог действа в историята, за да ни приобщи към Своята любов и благост, да ни направи граждани на Неговото царство. Това е изразено в молитвата от Литургията:
„Ти не престана да вършиш всичко, докато не ни въздигна на небесата и не ни даде бъдещото царство.“
Изворът на тази любов на Бога Отца е съвършено проявен в Личността и служението на Иисус Христос. Цялата цел на въплъщението на Божия Син е да възстанови човека в общение с Бога. Великите учители на Църквата непрестанно са напомняли това:
„Бог стана човек, за да може човекът да стане бог.“
Христос е нашата Светлина и нашият Живот. В Неговата Божествена Личност човешкото и божественото са съединени в съвършено единство, в което всеки от нас е призван да участва. Неговият начин на живот е образецът на истинското човешко съществуване. Неговото славно Възкресение ни освобождава от всички сили, които ни откъсват от Бога. Чрез Христос ние отново ставаме чеда на Отца.
Обожение (Теосис)
Основното призвание и краен стремеж на човешкия живот е участието в Божия живот. Ние сме сътворени за общение с Бога. Снизхождането на Божия Син в света е направило възможно нашето възхождане към Отца чрез действието на Светия Дух.
Православието учи, че всеки християнин е въвлечен в движение към Бога, наречено обожение или теосис.
Теосис означава духовното пътешествие, в което човек става все по-съвършен, все по-свят, все по-съединен с Бога. Това не е моментно събитие, нито се случва само след смъртта. Обожението започва още с Тайнствата на Кръщението и Миропомазването и продължава през целия земен живот, както и в бъдещия век.
Спасението в Православието е освобождение от греха, смъртта и злото; изкуплението е нашето „възвръщане“ към Бога. И двете се разбират в светлината of обожението. Св. ап. Петър казва, че сме призвани „да станем причастници на Божественото естество“. Св. Василий Велики допълва:
„Човек е същество, което е приело заповедта да стане бог.“
Тези смели думи трябва да се разбират правилно. Православието учи, че се съединяваме с енергиите на Бога, но не с Неговата същност, която остава непостижима. Това не е поглъщане или заличаване на личността, нито пантеизъм: човекът остава човек, Бог остава Бог, но човекът става „богоносен“ чрез благодатта.
Свети Дух
Обожението не е автоматичен процес. Христос е победил греха и смъртта, но тази победа трябва да бъде приета свободно от всеки човек чрез сътрудничество със Светия Дух. Той е Този, Който ни въвежда в живота на Светата Троица.
Светият Дух се придобива в живота на Църквата:
– чрез Евхаристията
– чрез Тайнствата
– чрез ежедневна молитва
– чрез пост и духовна дисциплина
– чрез дела на милост
Светият Дух е „Господ, Животворящият“, Който прави човека способен да обича, да се смирява, да се преобразява. Плодовете на Неговото действие са:
любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание.
Това са белезите на Христовия характер.
Мирянинът и Църквата
Обожението свидетелства не само за Божията любов, но и за високото достойнство на човека. Всеки човек има уникална стойност и е създаден по Божи образ. Образът може да бъде помрачен от греха, но никога не може да бъде унищожен.
Затова всички тайнства се извършват винаги лично, „по име“, като свидетелство за достойнството и свободата на всеки човек.
Но Православието също учи, че човекът не е създаден да бъде сам. Християнинът не може да съществува извън Църквата. Обожението е възможно само в общност – в Тялото Христово, където всеки човек има незаменимо място.
Да бъдеш съединен с Бога не означава да изгубиш своята личност. Любовта на Бога никога не унищожава. Тя изцелява, издига и разкрива истинската ни природа.
В Бога човекът става това, което е призван да бъде.